1.
сбо̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сборна, сборно, мн. сборни, прил.
1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час.
2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.
1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час.
2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.
Грешни изписвания (3)
- зборен
- зборин
- сборин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сбо-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сбор-ния | ||
| пълен член | сбор-ни-ят | ||
| ж. р. | сбор-на | ||
| членувано | сбор-на-та | ||
| ср. р. | сбор-но | ||
| членувано | сбор-но-то | ||
| мн. ч. | сбор-ни | ||
| членувано | сбор-ни-те | ||
2. сборен — мин. страд. прич. м. р.
сборен е производна форма на сборя (мин. страд. прич. м. р.).