обществен

Речник на българския език

общѐствен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

общѐствена, общѐствено, мн. общѐствени, прил.
1. Който е свързан с обществото или става в обществото. Обществен строй.
2. Принадлежащ на обществото. Обществена собственост. Заведение за обществено хранене.
3. Който произтича от обществото като група хора. Обществено мнение.
4. Който обича обществото.
Обществено положение. — Роля и положение в обществото.

Грешни изписвания (7)

  • обштествен
  • обштествин
  • обществин
  • убштествен
  • убштествин
  • убществен
  • убществин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-щес-т-вен
непълен член об-щес-т-ве-ния
пълен член об-щес-т-ве-ни-ят
ж. р. об-щес-т-ве-на
членувано об-щес-т-ве-на-та
ср. р. об-щес-т-ве-но
членувано об-щес-т-ве-но-то
мн. ч. об-щес-т-ве-ни
членувано об-щес-т-ве-ни-те