явен

Речник на българския език

я̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

я̀вна, я̀вно, мн. я̀вни, прил.
1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.
2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци.
нареч. я̀вно.

Грешни изписвания (1)

  • явин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. явен
непълен член яв-ния
пълен член яв-ни-ят
ж. р. яв-на
членувано яв-на-та
ср. р. яв-но
членувано яв-но-то
мн. ч. яв-ни
членувано яв-ни-те