отчетлив

Речник на българския език

отчетлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отчетлѝва, отчетлѝво, мн. отчетлѝви, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас.
същ. отчетлѝвост, отчетливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • отчитлив
  • утчетлив
  • утчитлив
  • отчетлиф
  • отчитлиф
  • утчетлиф
  • утчитлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-чет-лив
непълен член от-чет-ли-вия
пълен член от-чет-ли-ви-ят
ж. р. от-чет-ли-ва
членувано от-чет-ли-ва-та
ср. р. от-чет-ли-во
членувано от-чет-ли-во-то
мн. ч. от-чет-ли-ви
членувано от-чет-ли-ви-те