отривист

Речник на българския език

отривѝст прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отривѝста, отривѝсто, мн. отривѝсти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч.

Грешни изписвания (3)

  • отревист
  • утревист
  • утривист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-ри-вист
непълен член от-ри-вис-тия
пълен член от-ри-вис-ти-ят
ж. р. от-ри-вис-та
членувано от-ри-вис-та-та
ср. р. от-ри-вис-то
членувано от-ри-вис-то-то
мн. ч. от-ри-вис-ти
членувано от-ри-вис-ти-те