сбит

Речник на българския език

1. сбит — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • збит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сбит
непълен член сби-тия
пълен член сби-ти-ят
ж. р. сби-та
членувано сби-та-та
ср. р. сби-то
членувано сби-то-то
мн. ч. сби-ти
членувано сби-ти-те

2. сбит — мин. страд. прич. м. р.

сбит е производна форма на сбия (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки