лаконѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
лаконѝчна, лаконѝчно, мн. лаконѝчни, прил.
1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване.
2. Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на събранието. В похвалите е много лаконичен.
същ. лаконѝчност, лаконичността̀, ж. Голяма лаконичност. Липсва ми лаконичност.
1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване.
2. Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на събранието. В похвалите е много лаконичен.
същ. лаконѝчност, лаконичността̀, ж. Голяма лаконичност. Липсва ми лаконичност.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- лаконичин
- лакуничен
- лакуничин
- лъконичен
- лъконичин
- лъкуничен
- лъкуничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ла-ко-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ла-ко-нич-ния | ||
| пълен член | ла-ко-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | ла-ко-нич-на | ||
| членувано | ла-ко-нич-на-та | ||
| ср. р. | ла-ко-нич-но | ||
| членувано | ла-ко-нич-но-то | ||
| мн. ч. | ла-ко-нич-ни | ||
| членувано | ла-ко-нич-ни-те | ||