рязък

Речник на българския език

ря̀зък прилагателно име (тип 83) редактиране

Значение

рязка, рязко, мн. резки, прил.
1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен.
2. Който се появява изведнъж; внезапен. Рязка промяна.
3. Който не е плавен, постепенен, мек. Рязко покачване на цените. Резки черти на лицето.
4. Прен. Груб, обиден. Рязък отговор.нареч. рязко.

Грешни изписвания (1)

  • рязак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ря-зък
непълен член рез-кия
пълен член рез-ки-ят
ж. р. ряз-ка
членувано ряз-ка-та
ср. р. ряз-ко
членувано ряз-ко-то
мн. ч. рез-ки
членувано рез-ки-те