откровен

Речник на българския език

откровѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

откровѐна, откровѐно, мн. откровѐни, прил.
1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен.
2. Който не съдържа тайни помисли или намерения. Откровен диалог.
същ. откровѐност, откровеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • открувен
  • уткровен
  • уткрувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-к-ро-вен
непълен член от-к-ро-ве-ния
пълен член от-к-ро-ве-ни-ят
ж. р. от-к-ро-ве-на
членувано от-к-ро-ве-на-та
ср. р. от-к-ро-ве-но
членувано от-к-ро-ве-но-то
мн. ч. от-к-ро-ве-ни
членувано от-к-ро-ве-ни-те