сърдѐчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сърдѐчна, сърдѐчно, мн. сърдѐчни, прил.
1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа.
2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. Сърдечни тайни.
3. Искрен, задушевен, откровен. Сърдечно посещение. Сърдечен прием.
4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. Сърдечна жена.
нареч. сърдѐчно. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
същ. сърдѐчност, сърдечността̀, ж.
1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа.
2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. Сърдечни тайни.
3. Искрен, задушевен, откровен. Сърдечно посещение. Сърдечен прием.
4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. Сърдечна жена.
нареч. сърдѐчно. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
същ. сърдѐчност, сърдечността̀, ж.
Синоними
- интимен, близък, душевен, задушевен, вътрешен, съкровен, любовен
- искрен, мил, радушен, приветлив, съчувствен, непринуден, непресторен, откровен, чистосърдечен, простодушен, наивен, добър, добросърдечен, привързан, честен
- весел, добродушен, общителен, игрив, безгрижен
- любезен
- състрадателен, милостив
- открит
- топъл
Грешни изписвания (3)
- сардечен
- сардечин
- сърдечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сър-де-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сър-деч-ния | ||
| пълен член | сър-деч-ни-ят | ||
| ж. р. | сър-деч-на | ||
| членувано | сър-деч-на-та | ||
| ср. р. | сър-деч-но | ||
| членувано | сър-деч-но-то | ||
| мн. ч. | сър-деч-ни | ||
| членувано | сър-деч-ни-те | ||