любезен

Речник на българския език

любѐзен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

любѐзна, любѐзно, мн. любѐзни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием.

Грешни изписвания (5)

  • лйобезен
  • лйобезин
  • лйубезен
  • лйубезин
  • любезин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лю-бе-зен
непълен член лю-без-ния
пълен член лю-без-ни-ят
ж. р. лю-без-на
членувано лю-без-на-та
ср. р. лю-без-но
членувано лю-без-но-то
мн. ч. лю-без-ни
членувано лю-без-ни-те