знатен

Речник на българския език

зна̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

зна̀тна, зна̀тно, мн. зна̀тни, прил.
1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи.
2. Който е от аристократичен или богат род. Знатен произход.

Грешни изписвания (1)

  • знатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зна-тен
непълен член знат-ния
пълен член знат-ни-ят
ж. р. знат-на
членувано знат-на-та
ср. р. знат-но
членувано знат-но-то
мн. ч. знат-ни
членувано знат-ни-те