именит

Речник на българския език

именѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

именѝта, именѝто, мн. именѝти, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит физик.

Грешни изписвания (3)

  • еменит
  • еминит
  • иминит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. име-нит
непълен член име-ни-тия
пълен член име-ни-ти-ят
ж. р. име-ни-та
членувано име-ни-та-та
ср. р. име-ни-то
членувано име-ни-то-то
мн. ч. име-ни-ти
членувано име-ни-ти-те