1.
прочу̀т
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
прочута, прочуто, мн. прочути, прил. Известен, познат на много хора; славен. Прочути хора.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- пручут
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | про-чут | |
|---|---|---|---|
| непълен член | про-чу-тия | ||
| пълен член | про-чу-ти-ят | ||
| ж. р. | про-чу-та | ||
| членувано | про-чу-та-та | ||
| ср. р. | про-чу-то | ||
| членувано | про-чу-то-то | ||
| мн. ч. | про-чу-ти | ||
| членувано | про-чу-ти-те | ||
2. прочут — мин. страд. прич. м. р.
прочут е производна форма на прочуя (мин. страд. прич. м. р.).