прословут

Речник на българския език

прослову̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

прословута, прословуто, мн. прословути, прил. Известен, прочут.

Грешни изписвания (3)

  • прослувут
  • прусловут
  • пруслувут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-ло-вут
непълен член прос-ло-ву-тия
пълен член прос-ло-ву-ти-ят
ж. р. прос-ло-ву-та
членувано прос-ло-ву-та-та
ср. р. прос-ло-ву-то
членувано прос-ло-ву-то-то
мн. ч. прос-ло-ву-ти
членувано прос-ло-ву-ти-те