похвален

Речник на българския език

1. похва̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

похва̀лна, похва̀лно, мн. похва̀лни, прил.
1. Който заслужава похвала. Похвално качество.
2. Който съдържа похвала. Похвално слово.

Грешни изписвания (7)

  • пофален
  • пофалин
  • похвалин
  • пуфален
  • пуфалин
  • пухвален
  • пухвалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пох-ва-лен
непълен член пох-вал-ния
пълен член пох-вал-ни-ят
ж. р. пох-вал-на
членувано пох-вал-на-та
ср. р. пох-вал-но
членувано пох-вал-но-то
мн. ч. пох-вал-ни
членувано пох-вал-ни-те

2. похвален — мин. страд. прич. м. р.

похвален е производна форма на похваля (мин. страд. прич. м. р.).