назидателен

Речник на българския език

назида̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

назида̀телна, назида̀телно, мн. назида̀телни, прил. Който служи за назидание; поучителен.
същ. назида̀телност, назидателността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • назедателен
  • назедателин
  • назедатилен
  • назедатилин
  • назидателин
  • назидатилен
  • назидатилин
  • нъзедателен
  • нъзедателин
  • нъзедатилен
  • нъзедатилин
  • нъзидателен
  • нъзидателин
  • нъзидатилен
  • нъзидатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-зи-да-те-лен
непълен член на-зи-да-тел-ния
пълен член на-зи-да-тел-ни-ят
ж. р. на-зи-да-тел-на
членувано на-зи-да-тел-на-та
ср. р. на-зи-да-тел-но
членувано на-зи-да-тел-но-то
мн. ч. на-зи-да-тел-ни
членувано на-зи-да-тел-ни-те