възхвалителен

Речник на българския език

възхвалителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възфалителен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-х-ва-ли-те-лен
непълен член въз-х-ва-ли-тел-ния
пълен член въз-х-ва-ли-тел-ни-ят
ж. р. въз-х-ва-ли-тел-на
членувано въз-х-ва-ли-тел-на-та
ср. р. въз-х-ва-ли-тел-но
членувано въз-х-ва-ли-тел-но-то
мн. ч. въз-х-ва-ли-тел-ни
членувано въз-х-ва-ли-тел-ни-те