окуражителен

Речник на българския език

окуражѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

окуражѝтелна, окуражѝтелно, мн. окуражѝтелни, прил. Който вдъхва кураж. Окуражителни възгласи.

Грешни изписвания (31)

  • окоражителен
  • окоражителин
  • окоражитилен
  • окоражитилин
  • окоръжителен
  • окоръжителин
  • окоръжитилен
  • окоръжитилин
  • окуражителин
  • окуражитилен
  • окуражитилин
  • окуръжителен
  • окуръжителин
  • окуръжитилен
  • окуръжитилин
  • укоражителен
  • укоражителин
  • укоражитилен
  • укоражитилин
  • укоръжителен
  • укоръжителин
  • укоръжитилен
  • укоръжитилин
  • укуражителен
  • укуражителин
  • укуражитилен
  • укуражитилин
  • укуръжителен
  • укуръжителин
  • укуръжитилен
  • укуръжитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оку-ра-жи-те-лен
непълен член оку-ра-жи-тел-ния
пълен член оку-ра-жи-тел-ни-ят
ж. р. оку-ра-жи-тел-на
членувано оку-ра-жи-тел-на-та
ср. р. оку-ра-жи-тел-но
членувано оку-ра-жи-тел-но-то
мн. ч. оку-ра-жи-тел-ни
членувано оку-ра-жи-тел-ни-те