прославен

Речник на българския език

1. просла̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

прославена, прославено, мн. прославени, прил. Който се ползва със слава; известен, знаменит, прочут.

Грешни изписвания (3)

  • прославин
  • пруславен
  • пруславин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прос-ла-вен
непълен член прос-лав-ния
пълен член прос-лав-ни-ят
ж. р. прос-лав-на
членувано прос-лав-на-та
ср. р. прос-лав-но
членувано прос-лав-но-то
мн. ч. прос-лав-ни
членувано прос-лав-ни-те

2. прославен — мин. страд. прич. м. р.

прославен е производна форма на прославя (мин. страд. прич. м. р.).