чуто̀вен — прилагателно име (тип 79)
Значение
чуто̀вна, чуто̀вно, мн. чуто̀вни, прил. Прославен, прочут, именит, велик. Чутовен подвиг.
нареч. чуто̀вно.
същ. чуто̀вност, чутовността̀, ж.
нареч. чуто̀вно.
същ. чуто̀вност, чутовността̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- чотовен
- чотовин
- чутовин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | чу-то-вен | |
---|---|---|---|
непълен член | чу-тов-ния | ||
пълен член | чу-тов-ни-ят | ||
ж. р. | чу-тов-на | ||
членувано | чу-тов-на-та | ||
ср. р. | чу-тов-но | ||
членувано | чу-тов-но-то | ||
мн. ч. | чу-тов-ни | ||
членувано | чу-тов-ни-те |