виден

Речник на българския език

1. вѝден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вѝдна, вѝдно, мн. вѝдни, прил.
1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.
2. Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.

Грешни изписвания (1)

  • видин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-ден
непълен член вид-ния
пълен член вид-ни-ят
ж. р. вид-на
членувано вид-на-та
ср. р. вид-но
членувано вид-но-то
мн. ч. вид-ни
членувано вид-ни-те

2. Вѝден географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Видин