личен

Речник на българския език

лѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лѝчна, лѝчно, мн. лѝчни, прил.
1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Личен телефон. Лична отговорност. Личен разговор.
2. Който се осъществява от самото лице. Лично присъствие. Лично изпълнение.
3. Остар. Хубав, гиздав. Лична мома.
4. Разг. Прочут, прославен. Личен деец. Личен учител. Личен род. Лично семейство.

Грешни изписвания (1)

  • личин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-чен
непълен член лич-ния
пълен член лич-ни-ят
ж. р. лич-на
членувано лич-на-та
ср. р. лич-но
членувано лич-но-то
мн. ч. лич-ни
членувано лич-ни-те