познат

Речник на българския език

1. позна̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

позна̀та, позна̀то, мн. позна̀ти, прил. Който е известен, който се знае.



позна̀тият, позна̀тия, мн. позна̀ти, м. Човек, когото познавам.

Грешни изписвания (1)

  • пузнат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поз-нат
непълен член поз-на-тия
пълен член поз-на-ти-ят
ж. р. поз-на-та
членувано поз-на-та-та
ср. р. поз-на-то
членувано поз-на-то-то
мн. ч. поз-на-ти
членувано поз-на-ти-те

2. познат — мин. страд. прич. м. р.

познат е производна форма на позная (мин. страд. прич. м. р.).