знаен

Речник на българския език

1. зна̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

зна̀йна, зна̀йно, мн. зна̀йни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край.

Грешни изписвания (1)

  • знаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зна-ен
непълен член знай-ния
пълен член знай-ни-ят
ж. р. знай-на
членувано знай-на-та
ср. р. знай-но
членувано знай-но-то
мн. ч. знай-ни
членувано знай-ни-те

2. знаен — мин. страд. прич. м. р.

знаен е производна форма на зная (мин. страд. прич. м. р.).

3. знаен — мин. страд. прич. м. р.

знаен е производна форма на знам (мин. страд. прич. м. р.).