позна̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. позна̀йници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници.
Грешни изписвания (3)
- познайнек
- пузнайнек
- пузнайник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | поз-най-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | поз-най-ни-ка | |
| пълен член | поз-най-ни-кът | |
| мн.ч. | поз-най-ни-ци | |
| членувано | поз-най-ни-ци-те | |
| бройна форма | поз-най-ни-ци | |
| звателна форма | поз-най-ни-ко | |