частен

Речник на българския език

ча̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ча̀стна, ча̀стно, мн. ча̀стни, прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.

Грешни изписвания (1)

  • частин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. час-тен
непълен член час-т-ния
пълен член час-т-ни-ят
ж. р. час-т-на
членувано час-т-на-та
ср. р. час-т-но
членувано час-т-но-то
мн. ч. час-т-ни
членувано час-т-ни-те