ча̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ча̀стна, ча̀стно, мн. ча̀стни, прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
• Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
• Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
• Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
• Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
• Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
• Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- частин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | час-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | час-т-ния | ||
| пълен член | час-т-ни-ят | ||
| ж. р. | час-т-на | ||
| членувано | час-т-на-та | ||
| ср. р. | час-т-но | ||
| членувано | час-т-но-то | ||
| мн. ч. | час-т-ни | ||
| членувано | час-т-ни-те | ||