вроден

Речник на българския език

1. вродѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вродѐна, вродѐно, мн. вродѐни, прил. Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена интелигентност.

Грешни изписвания (1)

  • вруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вро-ден
непълен член вро-де-ния
пълен член вро-де-ни-ят
ж. р. вро-де-на
членувано вро-де-на-та
ср. р. вро-де-но
членувано вро-де-но-то
мн. ч. вро-де-ни
членувано вро-де-ни-те

2. вроден — мин. страд. прич. м. р.

вроден е производна форма на вродя (мин. страд. прич. м. р.).