ко̀ренен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ко̀ренна, ко̀ренно, мн. ко̀ренни, прил.
1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос.
2. Който е роден или дълго е живял някъде. Коренен жител.
3. Спец. В езикознанието — който се отнася до корена на думата. Коренна гласна. Коренно редуване на звукове.
1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос.
2. Който е роден или дълго е живял някъде. Коренен жител.
3. Спец. В езикознанието — който се отнася до корена на думата. Коренна гласна. Коренно редуване на звукове.
Грешни изписвания (3)
- коренин
- коринен
- коринин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ре-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-рен-ния | ||
| пълен член | ко-рен-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-рен-на | ||
| членувано | ко-рен-на-та | ||
| ср. р. | ко-рен-но | ||
| членувано | ко-рен-но-то | ||
| мн. ч. | ко-рен-ни | ||
| членувано | ко-рен-ни-те | ||