1.
дълбо̀к
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
дълбо̀ка, дълбо̀ко, мн. дълбо̀ки, прил.
1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дълбок съд.
2. Разг. С дълбочина.
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен. Дълбок тил. Дълбока древност.
4. Прен. Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност. Дълбок глас. Дълбок стон. Дълбоко съжаление.
5. Прен. Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си. Дълбока старост. Дълбока зима. Дълбока криза.
6. Прен. Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен. Дълбок ум. Дълбок анализ. Дълбоки промени.
1. Който има голяма дълбочина (в 1 знач.). Дълбок кладенец. Дълбока дупка. Дълбока пещера. Дълбок съд.
2. Разг. С дълбочина.
3. Който е на голямо разстояние в пространството или във времето; отдалечен, далечен. Дълбок тил. Дълбока древност.
4. Прен. Който идва от дълбините на човек, от най-съкровената му същност. Дълбок глас. Дълбок стон. Дълбоко съжаление.
5. Прен. Който е стигнал до крайна или връхна точка в развитието си. Дълбока старост. Дълбока зима. Дълбока криза.
6. Прен. Който прониква много навътре в същността на нещата; съдържателен, значителен. Дълбок ум. Дълбок анализ. Дълбоки промени.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- далбок
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дъл-бок | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дъл-бо-кия | ||
| пълен член | дъл-бо-ки-ят | ||
| ж. р. | дъл-бо-ка | ||
| членувано | дъл-бо-ка-та | ||
| ср. р. | дъл-бо-ко | ||
| членувано | дъл-бо-ко-то | ||
| мн. ч. | дъл-бо-ки | ||
| членувано | дъл-бо-ки-те | ||