тъмен

Речник на българския език

тъ̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тъ̀мна, тъ̀мно, мн. тъ̀мни, прил.
1. В който няма светлина или който е недостатъчно осветен. Тъмна стая. Тъмна нощ.
2. Който пропуска слаба светлина. Тъмно стъкло.
3. Който по цвят е близък до черния, не светъл. Тъмна коса. Тъмни дрехи.
4. Прен. Неясен, загадъчен.
5. Прен. Който буди подозрение; съмнителен, нечестен. Тъмно минало. Тъмни сделки.
В тъмни зори. — Много рано сутрин, преди съмване.
Тъмна Индия. — Нещо тайнствено, неразбираемо или нечестно.
Тъмна стая. 1. — Затъмнено помещение за проявяване на филми.
2. Специално изолирано място при избори, което осигурява тайно гласуване.

Грешни изписвания (1)

  • тъмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-мен
непълен член тъм-ния
пълен член тъм-ни-ят
ж. р. тъм-на
членувано тъм-на-та
ср. р. тъм-но
членувано тъм-но-то
мн. ч. тъм-ни
членувано тъм-ни-те