сенчест

Речник на българския език

сѐнчест прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил.
1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса.
2. Който прави сянка. Сенчест орех.

Грешни изписвания (1)

  • сенчист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сен-чест
непълен член сен-чес-тия
пълен член сен-чес-ти-ят
ж. р. сен-чес-та
членувано сен-чес-та-та
ср. р. сен-чес-то
членувано сен-чес-то-то
мн. ч. сен-чес-ти
членувано сен-чес-ти-те