мътен

1. мъ̀тен — прилагателно име (тип 79)

Значение

мъ̀тна, мъ̀тно, мн. мъ̀тни, прил.
1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание — помрачен, объркан. Мътна глава.
• В мътна вода риба ловя. — Използвам неуредици за лична изгода.
• Вземат ме мътните. — Побърквам се.
• Мътна и кървава. — За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
• Мътни времена. — Размирни времена.

Синоними

Грешни изписвания (1)

мътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		мъ-тен
		непълен член	мът-ния
		пълен член	мът-ни-ят
	ж. р.		мът-на
	ж. р.	членувано	мът-на-та
	ср. р.		мът-но
	ср. р.	членувано	мът-но-то
мн. ч.			мът-ни
мн. ч.		членувано	мът-ни-те

2. мътен — мин. страд. прич. м. р.

мътен е производна форма на мътя (мин. страд. прич. м. р.).