смътен

Речник на българския език

смъ̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

смътна, смътно, мн. смътни, прил. Който е неясен, неопределен, неоформен, непонятен. Смътна представа. Смътни познания. Смътни очертания. Смътни звуци.

Грешни изписвания (1)

  • смътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смъ-тен
непълен член смът-ния
пълен член смът-ни-ят
ж. р. смът-на
членувано смът-на-та
ср. р. смът-но
членувано смът-но-то
мн. ч. смът-ни
членувано смът-ни-те