успокоѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
успокоѝтелна, успокоѝтелно, мн. успокоѝтелни, прил. Който успокоява. Успокоителна усмивка. Успокоителни думи.
нареч. успокоѝтелно. • Успокоително. Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.
нареч. успокоѝтелно. • Успокоително. Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- оспокоителен
- оспокоителин
- оспокоитилен
- оспокоитилин
- оспокуителен
- оспокуителин
- оспокуитилен
- оспокуитилин
- оспукоителен
- оспукоителин
- оспукоитилен
- оспукоитилин
- оспукуителен
- оспукуителин
- оспукуитилен
- оспукуитилин
- успокоителин
- успокоитилен
- успокоитилин
- успокуителен
- успокуителин
- успокуитилен
- успокуитилин
- успукоителен
- успукоителин
- успукоитилен
- успукоитилин
- успукуителен
- успукуителин
- успукуитилен
- успукуитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-по-ко-и-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-по-ко-и-тел-ния | ||
| пълен член | ус-по-ко-и-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | ус-по-ко-и-тел-на | ||
| членувано | ус-по-ко-и-тел-на-та | ||
| ср. р. | ус-по-ко-и-тел-но | ||
| членувано | ус-по-ко-и-тел-но-то | ||
| мн. ч. | ус-по-ко-и-тел-ни | ||
| членувано | ус-по-ко-и-тел-ни-те | ||