утешителен

Речник на българския език

утешѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

утешѝтелна, утешѝтелно, мн. утешѝтелни, прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед.
нареч. утешѝтелно.

Грешни изписвания (15)

  • отешителен
  • отешителин
  • отешитилен
  • отешитилин
  • отишителен
  • отишителин
  • отишитилен
  • отишитилин
  • утешителин
  • утешитилен
  • утешитилин
  • утишителен
  • утишителин
  • утишитилен
  • утишитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уте-ши-те-лен
непълен член уте-ши-тел-ния
пълен член уте-ши-тел-ни-ят
ж. р. уте-ши-тел-на
членувано уте-ши-тел-на-та
ср. р. уте-ши-тел-но
членувано уте-ши-тел-но-то
мн. ч. уте-ши-тел-ни
членувано уте-ши-тел-ни-те