задоволителен

Речник на българския език

задоволѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

задоволѝтелна, задоволѝтелно, мн. задоволѝтелни, прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът ѝ по математика е задоволителен.

Грешни изписвания (31)

  • задоволителин
  • задоволитилен
  • задоволитилин
  • задовулителен
  • задовулителин
  • задовулитилен
  • задовулитилин
  • задуволителен
  • задуволителин
  • задуволитилен
  • задуволитилин
  • задувулителен
  • задувулителин
  • задувулитилен
  • задувулитилин
  • зъдоволителен
  • зъдоволителин
  • зъдоволитилен
  • зъдоволитилин
  • зъдовулителен
  • зъдовулителин
  • зъдовулитилен
  • зъдовулитилин
  • зъдуволителен
  • зъдуволителин
  • зъдуволитилен
  • зъдуволитилин
  • зъдувулителен
  • зъдувулителин
  • зъдувулитилен
  • зъдувулитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-до-во-ли-те-лен
непълен член за-до-во-ли-тел-ния
пълен член за-до-во-ли-тел-ни-ят
ж. р. за-до-во-ли-тел-на
членувано за-до-во-ли-тел-на-та
ср. р. за-до-во-ли-тел-но
членувано за-до-во-ли-тел-но-то
мн. ч. за-до-во-ли-тел-ни
членувано за-до-во-ли-тел-ни-те