удовлетворѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
удовлетворѝтелна, удовлетворѝтелно, мн. удовлетворѝтелни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителни оценки.
нареч. удовлетворѝтелно. Владее езика удовлетворително.
нареч. удовлетворѝтелно. Владее езика удовлетворително.
Синоними
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | удов-лет-во-ри-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | удов-лет-во-ри-тел-ния | ||
| пълен член | удов-лет-во-ри-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | удов-лет-во-ри-тел-на | ||
| членувано | удов-лет-во-ри-тел-на-та | ||
| ср. р. | удов-лет-во-ри-тел-но | ||
| членувано | удов-лет-во-ри-тел-но-то | ||
| мн. ч. | удов-лет-во-ри-тел-ни | ||
| членувано | удов-лет-во-ри-тел-ни-те | ||