приемлив

Речник на българския език

приемлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

приемлива, приемливо, мн. приемливи, прил. Който може да бъде приет, който удовлетворява. Приемливо предложение.същ. приемливост, приемливостта, ж.

Грешни изписвания (7)

  • преемлив
  • преимлив
  • приимлив
  • преемлиф
  • преимлиф
  • приемлиф
  • приимлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ем-лив
непълен член при-ем-ли-вия
пълен член при-ем-ли-ви-ят
ж. р. при-ем-ли-ва
членувано при-ем-ли-ва-та
ср. р. при-ем-ли-во
членувано при-ем-ли-во-то
мн. ч. при-ем-ли-ви
членувано при-ем-ли-ви-те