търпим

Речник на българския език

1. търпѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

търпѝма, търпѝмо, мн. търпѝми, прил. Който може да се търпи; поносим.
същ. търпѝмост, търпимостта̀, ж. Религиозна търпимост.

Грешни изписвания (1)

  • тарпим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тър-пим
непълен член тър-пи-мия
пълен член тър-пи-ми-ят
ж. р. тър-пи-ма
членувано тър-пи-ма-та
ср. р. тър-пи-мо
членувано тър-пи-мо-то
мн. ч. тър-пи-ми
членувано тър-пи-ми-те

2. търпим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

търпим е производна форма на търпя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).