допустѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
допустѝма, допустѝмо, мн. допустѝми, прил.
1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите.
2. Предполагаем, хипотетичен, вероятен. Как ще постъпите при допустима атака?
1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите.
2. Предполагаем, хипотетичен, вероятен. Как ще постъпите при допустима атака?
Синоними
Грешни изписвания (3)
- допостим
- дупостим
- дупустим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-пус-тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-пус-ти-мия | ||
| пълен член | до-пус-ти-ми-ят | ||
| ж. р. | до-пус-ти-ма | ||
| членувано | до-пус-ти-ма-та | ||
| ср. р. | до-пус-ти-мо | ||
| членувано | до-пус-ти-мо-то | ||
| мн. ч. | до-пус-ти-ми | ||
| членувано | до-пус-ти-ми-те | ||