законен

Речник на българския език

зако̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

зако̀нна, зако̀нно, мн. зако̀нни, прил.
1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания.
2. Който е официален, според законите. Законна жена. Законна власт.
3. Който е естествен, обоснован, логически. Законни последици. Законен извод. Законна гордост.
нареч. зако̀нно.

Грешни изписвания (3)

  • законин
  • зъконен
  • зъконин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ко-нен
непълен член за-кон-ния
пълен член за-кон-ни-ят
ж. р. за-кон-на
членувано за-кон-на-та
ср. р. за-кон-но
членувано за-кон-но-то
мн. ч. за-кон-ни
членувано за-кон-ни-те