законосъобразен

Речник на българския език

законосъобра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

законосъобра̀зна, законосъобра̀зно, мн. законосъобра̀зни, прил. Който е съобразен със закона, според закона. Законосъобразен живот.
нареч. законосъобра̀зно.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ко-но-съ-об-ра-зен
непълен член за-ко-но-съ-об-раз-ния
пълен член за-ко-но-съ-об-раз-ни-ят
ж. р. за-ко-но-съ-об-раз-на
членувано за-ко-но-съ-об-раз-на-та
ср. р. за-ко-но-съ-об-раз-но
членувано за-ко-но-съ-об-раз-но-то
мн. ч. за-ко-но-съ-об-раз-ни
членувано за-ко-но-съ-об-раз-ни-те