правомерен

Речник на българския език

правомѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

правомѐрна, правомѐрно, мн. правомѐрни, прил. Който е съобразен с правните изисквания; законен. Правомерно действие.
същ. правомѐрност, правомерността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • правомерин
  • правумерен
  • правумерин
  • пръвомерен
  • пръвомерин
  • пръвумерен
  • пръвумерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-во-ме-рен
непълен член пра-во-мер-ния
пълен член пра-во-мер-ни-ят
ж. р. пра-во-мер-на
членувано пра-во-мер-на-та
ср. р. пра-во-мер-но
членувано пра-во-мер-но-то
мн. ч. пра-во-мер-ни
членувано пра-во-мер-ни-те