легален

Речник на българския език

лега̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лега̀лна, лега̀лно, мн. лега̀лни, прил.
1. Който е законен, открит. Легална партия. Легални средства.
2. Който е открит, явен. Действам по легален начин.
същ. лега̀лност, легалността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • легалин
  • лигален
  • лигалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-га-лен
непълен член ле-гал-ния
пълен член ле-гал-ни-ят
ж. р. ле-гал-на
членувано ле-гал-на-та
ср. р. ле-гал-но
членувано ле-гал-но-то
мн. ч. ле-гал-ни
членувано ле-гал-ни-те