лоялен

Речник на българския език

лоя̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лоя̀лна, лоя̀лно, мн. лоя̀лни, прил.
1. Който е в рамките на закона; почтен, честен. Лоялни отношения. Лоялно сътрудничество. Лоялен човек. Лоялен съм към него.
2. Който е почтен, привързан, предан. Лоялен към своето предприятие.
същ. лоя̀лност, лоялността̀, ж. Проявявам лоялност.

Грешни изписвания (3)

  • лоялин
  • луялен
  • луялин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ло-я-лен
непълен член ло-ял-ния
пълен член ло-ял-ни-ят
ж. р. ло-ял-на
членувано ло-ял-на-та
ср. р. ло-ял-но
членувано ло-ял-но-то
мн. ч. ло-ял-ни
членувано ло-ял-ни-те