справедлив

Речник на българския език

справедлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

справедлива, справедливо, мн. справедливи, прил.
1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си. Справедлив съдия. Справедлив учител.
2. Който изразява безпристрастност, обективност. Справедливо решение.нареч. справедливо.същ. справедливост, справедливостта, ж. Раздавам справедливост.

Грешни изписвания (7)

  • справидлив
  • спръведлив
  • спръвидлив
  • справедлиф
  • справидлиф
  • спръведлиф
  • спръвидлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спра-вед-лив
непълен член спра-вед-ли-вия
пълен член спра-вед-ли-ви-ят
ж. р. спра-вед-ли-ва
членувано спра-вед-ли-ва-та
ср. р. спра-вед-ли-во
членувано спра-вед-ли-во-то
мн. ч. спра-вед-ли-ви
членувано спра-вед-ли-ви-те