надлежен

Речник на българския език

надлѐжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

надлѐжна, надлѐжно, мн. надлѐжни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.

Грешни изписвания (3)

  • надлежин
  • нъдлежен
  • нъдлежин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-ле-жен
непълен член над-леж-ния
пълен член над-леж-ни-ят
ж. р. над-леж-на
членувано над-леж-на-та
ср. р. над-леж-но
членувано над-леж-но-то
мн. ч. над-леж-ни
членувано над-леж-ни-те