съобразен

Речник на българския език

1. съобра̀зен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съобра̀зна, съобра̀зно, мн. съобра̀зни, прил. Който е в съответствие с нещо; подходящ. • Съобразно. предлог. Съобразно с; според. Заплащането е съобразно договора.
Съобразно с.предлог. В съответствие с, съгласно с; според.

Грешни изписвания (7)

  • саобразен
  • саобразин
  • саубразен
  • саубразин
  • съобразин
  • съубразен
  • съубразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-об-ра-зен
непълен член съ-об-ра-зе-ния
пълен член съ-об-ра-зе-ни-ят
ж. р. съ-об-ра-зе-на
членувано съ-об-ра-зе-на-та
ср. р. съ-об-ра-зе-но
членувано съ-об-ра-зе-но-то
мн. ч. съ-об-ра-зе-ни
членувано съ-об-ра-зе-ни-те

2. съобра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съобра̀зна, съобра̀зно, мн. съобра̀зни, прил. Който е в съответствие с нещо; подходящ. • Съобразно. предлог. Съобразно с; според. Заплащането е съобразно договора.
Съобразно с.предлог. В съответствие с, съгласно с; според.

Грешни изписвания (7)

  • саобразен
  • саобразин
  • саубразен
  • саубразин
  • съобразин
  • съубразен
  • съубразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-об-ра-зен
непълен член съ-об-раз-ния
пълен член съ-об-раз-ни-ят
ж. р. съ-об-раз-на
членувано съ-об-раз-на-та
ср. р. съ-об-раз-но
членувано съ-об-раз-но-то
мн. ч. съ-об-раз-ни
членувано съ-об-раз-ни-те

3. съобразен — мин. страд. прич. м. р.

съобразен е производна форма на съобразя (мин. страд. прич. м. р.).