съобразя

Речник на българския език

съобразя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

съобразѝш, мин. св. съобразѝх, мин. прич. съобразѝл, св.вж. съобразявам.

Грешни изписвания (16)

  • саобразйа
  • саобразйъ
  • саобръзйа
  • саобръзйъ
  • саубразйа
  • саубразйъ
  • саубръзйа
  • саубръзйъ
  • съобразйа
  • съобразйъ
  • съобръзйа
  • съобръзйъ
  • съубразйа
  • съубразйъ
  • съубръзйа
  • съубръзйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зя съ-об-ра-зим
2 лице съ-об-ра-зиш съ-об-ра-зи-те
3 лице съ-об-ра-зи съ-об-ра-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зих съ-об-ра-зих-ме
2 лице съ-об-ра-зи съ-об-ра-зих-те
3 лице съ-об-ра-зи съ-об-ра-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-об-ра-зях съ-об-ра-зях-ме
2 лице съ-об-ра-зе-ше съ-об-ра-зях-те
3 лице съ-об-ра-зе-ше съ-об-ра-зя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразил съм съобразила съм съобразило съм съобразили сме
2 лице съобразил си съобразила си съобразило си съобразили сте
3 лице съобразил е съобразила е съобразило е съобразили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съобразил бях съобразила бях съобразило бяхме съобразили
2 лице беше съобразил беше съобразила беше съобразило бяхте съобразили
3 лице беше съобразил беше съобразила беше съобразило бяха съобразили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съобразя ще съобразим
2 лице ще съобразиш ще съобразите
3 лице ще съобрази ще съобразят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съобразил ще съм съобразила ще съм съобразило ще сме съобразили
2 лице ще си съобразил ще си съобразила ще си съобразило ще сте съобразили
3 лице ще е съобразил ще е съобразила ще е съобразило ще са съобразили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съобразя щяхме да съобразим
2 лице щеше да съобразиш щяхте да съобразите
3 лице щеше да съобрази щяха да съобразят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съобразил щях да съм съобразила щях да съм съобразило щяхме да сме съобразили
2 лице щеше да си съобразил щеше да си съобразила щеше да си съобразило щяхте да сте съобразили
3 лице щеше да е съобразил щеше да е съобразила щеше да е съобразило щяха да са съобразили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразял съм съобразяла съм съобразяло съм съобразели сме
2 лице съобразял си съобразяла си съобразяло си съобразели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съобразил съм съобразила съм съобразило съм съобразили сме
2 лице съобразил си съобразила си съобразило си съобразили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съобразил била съм съобразила било съм съобразило били сме съобразили
2 лице бил си съобразил била си съобразила било си съобразило били сте съобразили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съобразя щяла съм да съобразя щяло съм да съобразя щели сме да съобразим
2 лице щял си да съобразиш щяла си да съобразиш щяло си да съобразиш щели сте да съобразите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съобразил щяла съм да съм съобразила щяло съм да съм съобразило щели сме да сме съобразили
2 лице щял си да си съобразил щяла си да си съобразила щяло си да си съобразило щели сте да сте съобразили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съобразил бих съобразила бих съобразило бихме съобразили
2 лице би съобразил би съобразила би съобразило бихте съобразили
3 лице би съобразил би съобразила би съобразило биха съобразили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-об-ра-зи съ-об-ра-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зен
непълен член съ-об-ра-зе-ния
пълен член съ-об-ра-зе-ни-ят
женски род съ-об-ра-зе-на
членувано съ-об-ра-зе-на-та
среден род съ-об-ра-зе-но
членувано съ-об-ра-зе-но-то
множествено число съ-об-ра-зе-ни
членувано съ-об-ра-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зил
непълен член съ-об-ра-зи-лия
пълен член съ-об-ра-зи-ли-ят
женски род съ-об-ра-зи-ла
членувано съ-об-ра-зи-ла-та
среден род съ-об-ра-зи-ло
членувано съ-об-ра-зи-ло-то
множествено число съ-об-ра-зи-ли
членувано съ-об-ра-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-об-ра-зял
женски род съ-об-ра-зя-ла
среден род съ-об-ра-зя-ло
множествено число съ-об-ра-зе-ли